ТЕРМИНИ (F.A.Q.)

Имаш затруднения в разбирането на термините, които са използвани в сайта?

Напълно нормално е. Все пак навлизаш в едно цяло учение в което са широко застъпени изключително много елементи. Нагуализма е една цялостна и завършена система, която има строго отношение към това как оперира нашето внимание. Древните магьосници са успели не просто да видят кое и как работи, но и да направят един подробен опис. А новите виждащи (за които ще прочетеш по-надолу), са допринесли всичко това да “влезе в ред,” като са го изчистили от ритуалност, и са внесли още по-голяма яснота в разбирането за владеенето на съзнанието. 

В следващите редове ще срещнеш най-често използваните термини и ще си отговориш на въпроси, които са възникнали докато си чел из уебсайта:

#1.  Преглед на живота (или още Рекапитулация): За тези, които се интересуват от съхранението и възстановяването на своята енергия, единствения възможен начин е прегледа. Тази практика се изпълнява в самота, и с огромна отдаденост. Рекапитулацията означава да си припомним всички хора, които сме срещнали, всички места, които сме видели, и всички чувства, които сме изпитвали през целия си живот. Започва се от настоящето и се връщаме към най-ранните спомени, като се набляга на дишането.

“Магьосникът знае, че ако не се заеме с призраците си, те ще се заемат с него. По тази причина не оставя нищо неразрешено. Той преглежда миналото си, търсейки магическата свръзка – точният момент, в който се е включил към нечия съдба; и фокусира цялото си внимание в този момент, за да развърже връзките на намерението. Магьосниците казват, че живеем живота си през спомените. Прекарваме време свързани с нещо, което ни е наранило преди трийсет години и носим товар, който е такъв само в нашите очи. “Няма да простя!” – крещим, но не е истина, ние не прощаваме на себе си!” – Карлос Кастанеда

#2. Енергийно тяло (Energy Body): Рекапитулацията или прегледа на живота засяга нещо наречено – енергийно тяло. Енергийното тяло е като конгломерат от енергийни полета, които са огледален образ на енергийните полета, изграждащи човешкото тяло, когато се разглежда директно като енергия. Според магьоснците от древно Мексико физическото тяло и енергийното тяло са едно цяло. От своя страна, Тенсегрити ® или Магическите паси за рекапитулация довеждат енергийното тяло до физическото тяло, което е от съществено значение за пътуване в неизвестното (или т.нар. второ и трето внимание).

#3. Събирателна Точка (Аssemblage Point): Магьосниците от древно Мексико са видели, че няма обективен (материален) свят, а само една вселена от енергийни полета, които те наричат излъчванията на Орела. А човешките същества са създадени от излъчванията на Орела и са по същество мехурчета луминесцентна светлина. Като всеки от нас е обвит в пашкул, който затваря малка част от тези излъчвания. А съзнанието се постига, когато това постоянно външно излъчване от Орела се отразява на налягането на тези вътрешни излъчвания, които ние имаме в нашият енергиен пашкул. Така съзнанието поражда възприятието, като този процес се осъществява когато излъчванията вътре в пашкулите ни се подравнят със съответстващите им външни излъчвания от Орела.

И така, възприятието се осъществява, защото във всеки от нас има един действащ компонент, наричан „събирателна точка“, който подбира вътрешните и външните излъчвания за подреждане. Специфичното подреждане, което ние възприемаме като „светът“, е резултат от особеното място, където е разположена нашата събирателна точка върху пашкула ни. По този начин, всички хора на планетата земя възприемаме “светът,” който всички виждаме днес. И например, ако отидете да живеете в големият град, да речем в София, или пък в Рим, разликата между това което ще усещате в София, и в Рим ще е огромна, най-вече заради “колективното влияние на събирателната точка.” С времето се установява, че хората, които живеят на село или в малко населено място, имат не-до-там раздвижена събирателна точка.

Друг пример: вечер като заспиваме – нашата събирателна точка, или излъчванията в пашкула ни се пре-подреждат, и ние започваме да навлизаме в други светове. Въпросът дали си спомняме нещо на другата сутрин е съвсем различен.

#4. Първо внимание: според Нагуализма има три вида внимание. Но това важи само за човешките същества. От своя страна, това не е просто вид “внимание,” а са по-скоро три нива на постигане. Те са първо, второ и трето внимание. Всяко едно от които представлява независима сфера, цялостна сама по себе си. Първото внимание у човека е животинското съзнание, което чрез натрупването на опит е било развито в сложна, деликатна и изключително крехка способност, която се грижи за ежедневния живот във всичките му неизброими аспекти. С други думи, всичко, за което може да мисли човек, е част от първото внимание. Първото внимание е всичко, което сме ние – като обикновени хора. Поради тази си абсолютна власт над живота ни, първото внимание е най-ценния актив, който има обикновеният човек. А вероятно това е и единствения ни актив.

#5. Второ внимание: то от друга страна, е едно по-сложно и специализирано състояние на пламъка на съзнанието. То е свързано с непознатото и се появява тогава, когато се употребяват неизползвани излъчвания в енергийният пашкул на човека. То е специализирано, защото, за да употреби онези неизползвани излъчвания, човек се нуждае от необикновена, сложна тактика, която изисква върховна дисциплина и концентрация. Например по отношение на – сънуването, и концентрацията от която човек има нужда за него, за да осъзнае, че сънува, то тя са равнява на предшественик по отношение на второто внимание. Тази концентрация е форма на съзнанието, която не е в същата категория като съзнанието, необходимо за боравене с ежедневния свят (т.е. първо внимание).

#6. Трето внимание: трето внимание: третото внимание се достига когато пламъкът на съзнанието се превръща в огъня отвътре: един пламък, който не запалва сноповете един по един, а отведнъж всичките излъчвания на Орела вътре в човешкия пашкул. Целта на Нагуализма, е магьосниците да достигнат до третото внимание докато са живи и в съзнание. Какво означава обаче всичко това? Чисто и просто да прекъснем процеса на прераждане, като използваме техниката “огънят отвътре,” и да поемем нашият вечен полет в Безкрайността, или още – безбройните излъчвания (светове), на Орела.

#7. Тонал и Нагуал: Всеки човек има две страни, две отделни същности, две взаимно допълващи се части, които започват да функционират от момента на неговото раждане. Едната се нарича „тонал“, а другата „нагуал“. Чисто и просто, тоналът представлява нашата физическа реалност такава каквато я познаваме. Той спада към първото внимание. Всичко, което знаем и вършим като хора, е дело на тонала. В момента например, докато четете тези редове, и се опитвате да ги осмислите, то това е дело на вашият тонал. Без него нямаше да има разбиране. И след като тоналът представлява собствените си действия, то очевидно всичко попада в обхвата му. Тоналът създава света, защото го утвърждава и оценява според собствени закони. По много особен начин тоналът се оказва творец, който не сътворява нищо. С други думи, тоналът създава законите, според които сам той възприема света, затова може да се каже, че създава света. Тоналът е разумът, мислите и тн.

Какво тогава е Нагуалът? Тази част от нас, с която изобщо не се занимаваме. Като, нагуалът: не е мислите на хората, не е Бог, не е разумът както вече стана на въпрос. Истината е, че от момента, в който се раждаме, ние усещаме, че сме от две части. По време на раждането и малко след това ние целите сме само нагуал. Тогава усещаме, че за да съществуваме, ни е нужна една допълваща част на тази, която имаме. Липсва ни тоналът и това от самото начало ни създава чувство за непълнота. Тогава започва да се развива тоналът и става изключително важен за функционирането ни. Толкова важен, че замъглява блясъка на нагуала, надделява го. От момента, в който станем целите тонал, у нас само още повече се засилва някогашното чувство за непълнота, което ни съпътства от раждането и което постоянно ни напомня, че има и още една част, която може да ни направи цялостни. 

Например, много хора си мислят, че в живота им липсва любов, или “поредната” връзка с някой, който да запълни тази празнота. Но всъщност, това което ни липсва е именно тази загубена и подтисната страна – нагуалът. 

#8. Дребен тиранин (дребни тирани, petty tyrant): Дребният тиранин е мъчител. Някой, който или държи в ръцете си властта да разполага с живота и смъртта на воините, или просто ги дразни до смърт. Това може да са нашите родители, може да са приятелите ни, колегите на работа, шефа, или дори най-случайни хора на улицата, в магазина, или изобщо което и да е място на закрито или открито. Основен принцип във Вселената е, че когато качиш малко енергията си, то Духът или още Силата те предизвиква именно чрез дребните тирани (т.е. тества те), до колко може да се владееш в “компанията” им.

#9. Орелът (или още Намерението/Духът): Древните магьосници от Мексико, излагайки се на невероятни опасности, видели неописуемата сила, която е източникът на всички живи същества. Нарекли я Орелът, защото в няколкото зървания, на които едва могли да издържат, те я видели като нещо наподобяващо черно-бял орел с безгранични размери. Те видели, че именно Орелът дарява съзнание. Орелът създава живите същества, за да живеят те и обогатяват съзнанието, което той им е дал с живота. Те видели още, че Орелът е този, който поглъща същото това обогатено съзнание, след като накара живите същества да го изоставят в момента на смъртта си. Твърдението, че смисълът на нашето съществуване е да развиваме съзнанието си, не е въпрос на вяра или умозаключения. Древните магьосници просто са видели, че това е енергетичен факт.

#10. Неорганични същества: Едно от най-значимите постижения на воините било откритието, че органичният живот не е единствената форма на живот на земята. Органичните живи същества имат енергиен пашкул, както стана ясно по-горе, който затваря излъчванията. Но съществуват и други същества, чиито съдове не изглеждат като пашкул. И въпреки това те съдържат в себе си излъчванията на съзнанието и имат характеристики на живота, различни от възпроизводството и метаболизма. И така, около нас постоянно, през цялото денонощие (и най-вече докато сънуваме), се показват т.нар. неорганични същества. И то не само на хората практикуващи Нагуализъм, но също и на обикновения човек. Проблемът е в това, че цялата енергия, с която човекът разполага, се поглъща от първото внимание. Описът на човека не само я изчерпва всичката, но и втвърдява пашкула до такава степен, че го прави негъвкав. При тези обстоятелства не е възможно да се осъществи контакт с тези неорганични същества. Но те съществуват, макар и “невидими” за нашите човешки очи. Предполагаме, че драгият читател е срещал думи като – егрегор – най-малкото. Като според шаманите от древно Мексико дори има “Царство на неорганичните същества,” но това е тема, която няма да бъде засегната в този раздел.

#11. Прикриване/сталкинг: то започнало от наблюдението на новите воини, или ще нови виждащи, че когато воините системно се държат по необичайни за тях начини, неизползваните излъчвания вътре в пашкулите им започват да светят. А събирателната им точка се премества леко и плавно, по едва забележим начин. Насърчени от това свое наблюдение, новите виждащи започнали да практикуват системен контрол върху поведението си. Те нарекли тази практика „изкуството на прикриването“.

Сталкинга, или прикриването е ловна стратегия, която се състои в преследването на собствените навици и привички като жертви. Можем да приложим тази стратегия в ежедневния живот, например в работата. Но, също така можем да я приложим срещу вътрешните си демони като съмнението, мързела и угаждането.

Подобно на монета, сталкинга има две лица. От една страна, това е най-лесното нещо на света; от друга, това е много трудна техника, не защото е сложна, а защото се занимава с аспекти на нашата личност, с които хората обикновено не искат да се занимават (личната ни важност, самосъжалението и тн). Сталкинга предизвиква миниатюрни, но много стабилни движения на събирателната точка; но не както при сънуването, което те премества дълбоко и те изстрелва като гумено топче и мигновено те връща където си бил. Когато се огледаш, виждаш всичко по същия начин, по който си го правил, така че продължаваш да използваш ежедневния си подход към нещата.